Блог

Болестите са резултат от “вредни” навици

Болестите са резултат от “вредни” навици

Борис Попхристов

Какво наричаме навик? Това е действие или набор от действия, които извършваме автоматично (несъзнателно), когато са налични определени условия или състояния на околната среда, които сме преживявали достатъчен брой пъти и сме реагирали по еднакъв или сходен начин. Простичък пример: карате детето на детска градина всеки делничен ден по един и същи маршрут и когато се случи да отивате някъде другаде, но минавате по част от този маршрут, несъзнателно продължавате към детската градина, а не накъдето сте тръгнали. Защо се случва това? Това е естествен оптимизационен механизъм от една страна, който се стреми да освободи мисловна енергия за мощния мисловен процес, който извършваме постоянно вкопчени в “грешките” на миналото и “желанията” за бъдещето. От друга страна обаче навика е инструмент на най-важния за нашето подсъзнание биологичен механизъм – нашето оцеляване – защото опитността доказва, че въпросния набор от действия не само ни е прекарал през съответните състояния на околната среда, но и сме останали невредими, оцелели сме. За нашият архаичен механизъм за оцеляване не е от значение дали тези действия са били “най-правилните”, той се интересува дали сме оцелели и това е достатъчна причина да започне да превръща действията в навик. За да обособим частта от нас, която се грижи за тези механизми, ще използваме термин от тоталната биология – Автоматичен мозък*. 
shutterstock_260422808В съвременния свят думата навик се е превърнала в нарицателно за нещо дразнещо и вредно, нещо, което например често става причина за злободневни дрязги между мъжете и жените. Навикът обаче е едно много по-дълбоко понятие или по-точно механизма на това, което наричаме навик е същия като механизма на това, което наричаме подсъзнателна програма. Те на практика се едно и също, просто тези програми, ние ги наричаме така, защото често нямаме представа как точно се е случило програмирането, а при навиците, това често е доста ясно за нас. Да обобщим, и навика и програмата представляват набор от автоматични (несъзнателни) действия, които определят как реагираме на определени стимули на околната среда. Всяка една наша несъзнателна, спонтанна реакция или набор от реакции е задействана от програма. Тези програми могат доста подробно да се класифицират по разнообразни критерии – епоха на възникване, причина за възникване, тип реакция и т.н. Например архаични биологични програми, които са формирани в ранните етапи на еволюцията. Програми, които управляват сърдечния ритъм, автоматичното ни дишане, които задействат обмяната на веществата и т.н. Програми за защита от нападение. Късно-еволюционни програми – например отключване чувство за срам при определени действия от наша страна, за да ни бъде простено и да се запази позицията ни в обществото. Съществуват също и мисловни модели и програми от високо ниво. Поради тази всеобхватност дори някои философски течения си позволяват цинично да ни нарекат биороботи без основание, защото да, ние сме съвкупност от програми, но ние сме и причините за тези програми и програмиращото устройство едновременно, но това е вече друга тема. Нека не се поддавам на моята мисловна програма за “отплесване”…

Съществуват ли вредни програми/навици? Зависи от гледната точка. Съществуват програми с последствия, които често определяме като “неприятни” – например болестите. Науката и медицината са изиграли много важна роля, за да си изградим тази наша неприятна (меко казано) представа за болестите, защото въпреки прекрасните открития, те донесоха със себе си и фатализмът – разбирането, че ние сме жертви на околната среда и още по-тежкия фатализъм на генетичната обремененост. По-интересното е, че през ограничения отвор на микроскопа тези две твърдения са напълно правилни. Просто там не се вижда, че тази околна среда всъщност е наша проекция и че за всичко, което ни се случва има причина (те всъщност тотално и удобно за тях извадиха от уравнението изначалния закон за причинност във вселената, който всъщност точно науката доказва). Второ те не успяха да видят, че програмата (генът) е с отворен код, защото ние реално я съдържаме цялата и сме нейните създатели, а не е даунлоудната някъде отвън, така че съответно програмата може да бъде изтрита или препрограмирана. Добрата новина е, че и науката започна да се усеща. Имаме квантова физика, имаме смели учени като биологът д-р Брус Липтън, д-р Хамер, многобройни изследвания и реална опитност с нова германска медицина и тотална биология. По-важното е, че това не остава само като теория и празни приказки, а има хора извървели този път и заменили фатализмът с вяра, базирано на личната си опитност.

shutterstock_145644568Нека все пак свържем програмите с болестите. Ако срещнете в гората мече, изоставено от майката (без нейната протекция) и то се почувства застрашено, едната възможна реакция е то да настръхне и да се изправи на задни крака, за да изглежда голямо и силно (други животни също имат такива реакции в подобни ситуации). Да пренесем сега ситуацията в нашия свят. Ако човек бъде изоставен и се почувства беззащитен в този необятен свят, той няма какво толкова да кара да настръхва, а и знае, че няма смисъл да вземе да размахва ръце пред колегите си на работа, въпреки че му се иска, от друга страна емоциите са толкова силни, че човек не успява съзнателно да намери решение. Тогава на помощ се притича Автоматичният мозък, който търси аналогични условия на околната среда в своя опит и открива програмата “аз трябва да изглеждам голям и силен”, съответно човека започва да пълнее и скоро след това наистина става голям – програмата е изпълнена. Или например човек живее в стрес и му се налага постоянно да се бори и не успява съзнателно да се справи с този стрес. Автоматичният мозък му помага като поддържа кръвното налягане високо за всеки случай, за да е готов за борба във всеки един момент. Без да навлизаме в детайли, защото това е много обширна тема, към същите механизми спадат и вирусните и бактериалните заболявания като в този случай вирусът или бактерията се явява симбиотичен за нас организъм, който бива допуснат от нашата имунна система, за да предизвика определени изчистващи процеси в тялото.

Естествения въпрос тук би бил: Какво ме грее мен това? Първата стъпка вече е налице – осъзнаването. По този начин можем да се справим със страха от неизвестното, защото болестта вече не е демонизиран образ, който дебне на всеки ъгъл, а си е наш механизъм за оцеляване, който всъщност иска да ни помогне, друг е въпроса, че ние не винаги възприемаме правилно тази “помощ” особено нейните последствия, което си е напълно нормално. На практика това знание има силата да премахне фронтовата линия, тъй като вече няма нужда да се борим с нещо, което винаги сме вярвали, че идва отвън. Учим се да приемаме по-лесно, а приемането е изключително важна първа стъпка към оздравяването. След това е самият път, който има многобройни разклонения и съответно методи. Конвенционалната медицина ще ни даде силни лекарства за потушаване на симптомите (подтискане ефекта от изпълнението на програмата) или ще премахне инвазивно болната тъкан или ще внесе корекции. Народната медицина ще ни даде друг тип лекарства, но с подобен ефект. И двата подхода ще си играят с концентрациите на ефекта върху конкретната болест и страничните ефекти. И двата обаче работят със симптомите (последствията), но не и с първопричината (програмата), но и двата са важна част от уравнението (не забравяйте приемането и не отричайте нищо). Друга част от пътя е работата с първопричината – откриване на програмата и нейното препрограмиране или премахване. Съществуват много методи – Тотална биология, регресия, интегративно дишане, хипнотерапия и т.н. Доста често се налага те да се комбинират за по-ефективни резултати. Понякога лесно стигаме до причината, понякога пътят е по-дълъг. Понякога сме готови, за да достигнем до нея, а друг път не сме готови. Правилният път е средния път, да не отричаме, а да приемаме. Да не бъдем крайни и да отричаме конвенционалната медицина, но и да сме наясно и да работим холистично (цялостно) върху себе си – тяло, емоции, мисли.

shutterstock_271332740Сега нека се върнем в началото, в онзи момент, в който карате колата си и по навик продължавате към детската градина вместо да завиете към мястото, накъдето сте тръгнали. Какво е това, което ви кара да позволите на автоматичната програма да контролира действията ви? За какво мислите? Със сигурност не и за настоящия момент, иначе нямаше да се случи. Няма нищо нередно в това да мислим за миналото, но ние тенденциозно се фиксираме в него, преживяваме отново и отново дадена случка, която не ни дава мира и като че ли се опитваме да заличим това, за което се обвиняваме, но възможно ли е? Някои ще кажат, че по този начин ще се поучат от грешките и няма да ги повтарят, но има огромна разлика между обективния анализ и субективната фиксация и вие можете сами да определите кое от двете практикувате. Истината е, че във всеки един момент ние притежаваме само настоящето или по-точно притежаваме волята да направим следващата крачка и да вземем решение каква да бъде тя. А нашето бъдеще, то е резултат точно от тази следваща крачка и също не се нуждае от нашата фиксация (а само от обективен анализ). Като създаваме импулса на настоящето съзнателно и живеем в този момент, нашият Автоматичен мозък може да си вземе почивка и да си остави лаптопа с програмите в някой ъгъл на хотелската стая да прашасва и да вземе със себе си само програмите, които управляват вегетативните процеси. Реално колкото и интензивно да е преживяването ни в даден момент, то вече е в процес на случване и единственото, с което разполагаме е следващата практическа стъпка. Ще кажете, че не е толкова лесно колкото звучи и ще бъдете напълно прави, но това не е причина да не започнете малко по-малко да го практикувате по начина, по който отделяте време да тренирате тялото си например. Започнете с 20 мин. на ден и усетете свободата от живота в настоящето и сами ще поискате да продължите. Целта си заслужава, защото каквото и да е миналото ни, колкото и далеч назад да се намира програмиращия конфликт на дадена програмата, нашата съзнателност може да определя дали тя да бъде задействана или не. Но дори и да се случи да не успеете да се справите с дадена ситуация и бъде задействана автоматична програма, то не се обвинявайте, приемете я с благодарност, защото тя е просто следващата важна стъпка към свободата.

* Автоматичен мозък – съвкупност от подсъзнателни механизми (вкл. вегетативната нервна система), които са винаги активни (дори докато спим) и тяхната функция е биологичното оцеляване във всеки следващ момент. Да не се бърка и идентифицира изцяло с мозъкът като орган.