Блог

Тотална биология: един нов поглед върху болестта и изцелението

Тотална биология: един нов поглед върху болестта и изцелението

Мария Кръстева

„Проблемът в тялото е неразрешен конфликт на съзнанието.“Тоталната биологията e революционна по своя характер теория, отнасяща се до всички живи организми, кояторазглежда болестта като специфична биологична програма, която се задейства в отговор на особено силен стрес, който не сме в състояние да преработим и интегрираме. Става въпрос за внезапен, неочакван, интензивен емоционален шок, за който не сме били подготвени и който сме преживели в изолация, в самота. Или за трупан в течение на години стрес, достигнал пределите на нашите психични и физични възможности. Тези програми иматадаптивна (от биологична гледна точка) функция и се отключват единствено, когато не съумеем съзнателно да намерим разрешение на проблема и оцеляването ни е поставено под въпрос. Тяхната роля е да ни предпазят и да осигурят живота ни. Да, съзнавам, че звучи парадоксално, но нека обясня по-подробно.

Нашият автоматичен мозък, наричан още архаичен или биологичен, е „контролната кула” на тялото ни. Той работи подобно на супермощен компютър, програмиран изцяло да осигури биологичното ни оцеляване. Според информацията, която получава, мозъкът ни винаги избира най-доброто от биологична гледна точка решение, за да ни запази живи. Всичко това се случва несъзнателно, автоматично и не изисква нашата намеса. Например, можете ли да кажете колко точно е телесната ви температура, кръвното ви налягане или нивото на кръвната ви захар. Не, нали?Това е така, защото тези и още много други физиологични показатели се поддържат постоянни в тялото ви от вашия автоматичен мозък, за да може то и психиката ви да функционират оптимално.

В мозъка ни са записани архаични програми отреди 4 милиона години, в които се %d0%bf%d1%8a%d0%b7%d0%b5%d0%bbсъдържа еволюцията на човешките същества. От еволюционна гледна точка ние живеем в относително безопасна среда от сравнително кратко време. Биологичното ни оцеляване като вид е било подложено на действието на един твърде опасен, дори враждебен свят. Затова нашият автоматичен мозък е развил умението да бъде винаги нащрек, във всеки един момент да събира, обработва и анализира цялата информация, постъпваща отвън и отвътре в тялото. При силен емоционален шок той използва цялата налична информация, сравнява я с холографската памет (нашето минало и миналото на предците ни) и стига до решение под формата на биологична програма, която се изпраща като електрични импулси в тялото. Това е автоматична, несъзнателна реакция.

Болестта е изява на телесно ниво на стрес, с който не сме могли да се справим с психиката си. Тя е биологичното решение на нашия мозък в момент на силен, застрашаващ живота ни психо-емоционален шок. Болестта не е грешка в системата. Не е наказание. Тя е форма на физиологична адаптация, когато други форми не са налични. Тя е материалното изражение на стреса. Болестта е бушонът, който изгаря, за да се запази системата цяла.

Ще дам няколко примера, за да съм по-ясна. При своето оцеляване животните в природни условия са изложени на конфликти от различно естество: гладуване, страх от нападение и смърт, от загуба на територия, невъзможност да намерят партньор, отделяне от партньора и от потомството и т.н. Обикновено конфликтът при животните е реален и е с по-малка продължителност. Например, ако едно диво животно в природата е изправено пред ситуация на гладуване, конфликтът ще е провокиран от реална липса на храна и може да продължи известно време, през което, ако животното не намери храна, то ще умре. През времето на конфликта, в отговор на стресовата ситуация, при животното ще се задейства автоматична програма за оцеляване, свързана с хиперфункция на чернодробните клетки – те ще секретират повече ензими, за да осигурят максимално усвояване на наличната храна. Поради метафоричното и символичното си мислене човек може да преживява конфликт на гладуване, без задължително да е изложен на реална липса на храна. Такъв конфликт може да има например при недостиг на пари и/или липса на финансова подкрепа, но и при всички останали случаи на преживяване на недостиг, на лишение – от внимане, привързаност, обич, уважение и т.н. Биологичната програма ще работи през цялото време докато трае конфликът, което може да продължи месеци или дори години. Това може да доведе до чернодробна болестна симптоматика.

По същия начин можем да преживеем конфликт на загуба на територия, когато загубим дома или работата си, конфликт на нападение, когато сме атакувани физически или вербално, или ако е засегната нашата цялост, конфликт на страх от смъртта при диагностичен шок и т.н.

Да разгледаме случай на конфликт, свързан с невъзможност да ограничим територията си. Животните в природата маркират територията си чрез своята урина. Като поставят миризмата си те заявяват на останалите животни „Това е моето място! Не навлизайте в него!”. Хората могат да преживяват подобен конфликт, когато изпитват трудности да организират (да маркират) територията си, когато не могат да поставят границите си, да се заявят, да кажат „Не!”. Биологичната програма, която би се задействала в този случай, съответства на урологични проблеми.

Сходни стресови ситуации могат да доведат до преживяване на различен тип конфликти при различните хора. Важно е как възприемаме конфликтната ситуация, тъй като за всеки човек тя ще има различно значение. Например, една ситуация на уволнение от работа може да бъде преживяна като конфликт на загуба на територия, конфликт на гладуване, конфликт на есенциална (витална) загуба, може да се интерпретира като преживяване на малоценност, загуба на самоуважение, като несправедливост и т.н. Освен това нивата на конфликта могат да бъдат различни в зависимост от житейската ситуация при конкретния човек. Например, ще има голяма разлика в нивата на стрес, ако в единия случай на горния пример, ние така или иначе искаме и планираме да напуснем работата, или ако в друг случай, сме работохолици, разчитаме изцяло на работата или плащаме ипотека.

Автоматичните програми, водещи до болестната изява се изключват, когато конфликтът бъде разрешен. Тогава болестната програма ще загуби смисъла си и необходимостта от нея ще изчезне. Когато сме осъзнати за събитията и емоциите ни, свързани с тях, автоматичните програми за оцеляване няма да се задействат. Ние можем да идентифицираме конфликта и съзнателно да стигнем до разрешение на конфликтната ситуация. Тогава нашият биологичен мозък няма да бъде ангажиран с намирането на решение. Когато идентифицираме и признаем чувството, то не отива в несъзнаваното. Когато вербализираме болката т.е. когато изразим чрез думи емоциите си, автоматичният мозък няма да я интегрира в тялото ни.

Ние не винаги сме в състояние да предотвратим стреса и стресовите ситуации, на които сме подложени, но можем да ги преработим, метаболизираме, трансцедентираме. Като използваме вътрешноприсъщата мъдрост на нашето тяло ние имаме способността чрез осъзнатостта и намерението да пресъздадем нашата реалност. Защото здравето е естественото състояние на човека. И колкото по-осъзнат е животът ни, колкото по-голямо е съответствието между нашите чувства, мисли и действия, толкова по-вероятно е да постигнем хармония със заобикалящия ни свят и със себе си.

Затова е важно да не оставаме на нивото на видимото, а да се потопим по-надълбоко, отвъд повърхността на нещата. Фасилитаторът прави именно това. Като ви насочва с конкретни въпроси, той ви помага да отправите погледа си в посоката, която може да се окаже правилна, да достигнете до истинската реалност на своите чувства, да се свърже с дълбоките си емоции, да ги изведете на светло, да им придадете осъзнатост, да осмислите и преоцените вашите убеждения и вярвания; да изградите нов поглед над ситуацията и да промените отношението си и модела си на поведение. Всичко това може да доведе до разрешаване на конфликта на физическо ниво.

И накрая, бих искала да отбележа, че тази система не е панацея! Когато я прилагаме с разбиране на същността й, това би могло да доведе до премахване на проблема. Изцелението обаче не може да бъде самоцел и не може да бъде гарантирано! Обект на работата не е конкретният здравословен проблем, а разрешаването на психо-емоционалния конфликт, лежащ в основата му. Ако се случи изцеление на телесно ниво, то това би било следствие, а не основен фокус на терапията. Възможно е никога да не достигнем до психо-емоционалния конфликт, задействал болестта, или да го достигнем, но да не сме в състояние да го отработим и интегрираме. Но можем да опитаме…

Важно: Аз не съм медицинско лице и не давам медицински съвети! Прилагането на тази система не противоречи на конвенционалната медицинска практика. Тя няма за цел диагностика или лечение на каквото и да е здравословно състояние и не е предназначена да замени консултирането и лечението от компетентен и квалифициран лекар.

Литература:

Мари-Жинет Ро, Базови обучителни семинари по Психобиология

Жилбер Рено, Лечение чрез припомняне, Специализиран обучителен семинар, книга

От сайта TransVision

Публикувано с любезното разрешение на автора