Канадката Мари-Жинет Ро е психотерапевт и преподавател, специалист по традиционна китайска медицина, акупунктура, невролингвистично програмиране. Изучава „Тотална биология на живите същества“ на френския психиатър и онколог д-р Клод Саба. От 2011 г. Мари-Жинет Ро провежда семинари у нас и запознава широк кръг от хора с основата на Германската нова медицина на немския онколог д-р Рике Хамер и други съвременни направления в лечението.
Според д-р Хамер всяко заболяване произхожда от шок или травма, които стресират организма. На скенер на мозъка той открива „следите” от предизвикан шок, които по-късно водят до заболяване на тялото.
При работата си с онкоболни д-р Саба установява, че те се нуждаят от помощта на психолог, която се оказва по-успешна от други стандартни методики на лечение. Според него злокачествените мутации имат психична същност. Ако се потърси психологичната причина за блокажа в тялото и се елиминира, ще се съдадат условия за успешното лечение на пациентите.
Почти всеки ден преживяваме някакви стресови ситуации – с повечето се справяме успешно, но други не можем да преодолеем. Болестта е дисбаланс, причинен от емоционален конфликт, който не можем да разрешим, обяснява психотерапевтът Мари Жинет Ро. Проблемът започва с „шок”, предизвикан от преживяване или емоция, които по-късно се проявяват на физическо ниво. Болестта е перфектен отговор на тялото, провокиран от мозъка, колкото и невероятно да звучи. Когато вътрешният конфликт е много тежък, мозъкът иска да осигури нашето оцеляване, но разполага само с нашето тяло. И най-добрият начин за това е болестта. Тя е една от програмите на мозъка, която се задейства при продължителен стрес. Целта й е да спаси живота ни или да го удължи, докато ние намерим решение. Преживяването, което „залага” болестта, трябва да се изкара на повърхността, за да оздравее човек. Обикновено той осмисля 99% от случката, която го е „разтърсила”, а 1% е несъзнаваната част, която се изплъзва и всъщност програмира болестта. Осъзнаването как да се възприеме болестта, се базира на биологични закони, които могат да се докажат 100%.
Струва си да се запитаме какво в мисленето и психиката кара мозъка ни да предизвика здравословен проблем, съветва Мари Жинет Ро. И за да стане ясно как емоциите и стресът ни разболяват, тя разказва примери от своята практика. Обяснява, че доста често причината за здравословни проблеми при децата например се открива в преживявания по време на бременността на майката. Всичко, което жената преживява по време на 9-те месеца, в очакване на бебето, се отразява на плода, всеки стрес се записва в мозъка му. „При мен дойдоха родители с хиперактивно 5-годишно дете, което лудуваше и не можеше да остане мирно дори за 5 минути – спомня си Мари Жинет Ро. – Това изнервяше баща му и той постоянно му правеше забележки да стои кротко, а то отговаряше, че не може. Майката, също притеснена, се опитваше да успокои съпруга си, обясняваше му, че синът им наистина не може да се спре, че това не е каприз или глезотия. Казах им, че тази прекалена активност е начин мозъкът да се справи със съществуващ проблем. За да го открием обаче, се налага да се върнем назад в миналото, да разпитаме малко повече пациентите си. Много пъти съм откривала подобна причина. Оказа се, че две години преди да роди палавото си момченце, майката е била бременна, но по някаква причина плодът умира в утробата й. И когато тя забременяла отново, постоянно се притеснявала дали бебето мърда в корема й. И щом усещала движенията му, се успокоявала. Тези нейни притеснения са се записали в мозъка на детето и по-късно са се проявили като хиперактивност. Когато открихме тази връзка, стана ясна причината за проблема на детето. Тогава майката разказа на детето си тази история, как се е притеснявала за живота му още преди да се роди и му благодари, че със своята активност то й показва, че е жизнено и здраво дете. Обясни му, че вече не е необходимо да е толкова подвижно. И съвсем скоро се убедихме как се промени поведението на детето – то успя само да се справи с хиперактивността си. Беше изумително!”
Подобна е и връзката при хора, които имат навика постоянно да закъсняват за работа, за срещи. И колкото да им се прави забележка, те не успяват да бъдат точни, въпреки че го желаят. Оказва се, че по различни причини майка им, когато е била бременна, е искала детето й да се роди по-късно от определената дата. „Имам приятелка, която трябваше да роди на 15–16 юли, но тя не искаше детето й да е зодия Рак заради чувствителността на Раците – дава пример психотерапевтът. – Предпочиташе бебето й да се роди под знака на Лъв и искаше да направи всичко възможно това да се случи. И това нейно желание се програмира в мозъка на бебето – да е винаги навреме, не е правилно. Има редица подобни случаи, които са описани и потвърждават тази причина някои хора да закъсняват постоянно, без те самите да го осъзнават. Доказано е, че в нашите клетки могат да се запаметят проблемите на четири поколения.”
Всеки вътрешен конфликт действа като блокаж. Най-дълбоките чувства са свързани със семейството и най-близките. Мари Жинет разказва и друга случка, при която майка се разболява от притеснение за детето си. „Моя пациентка научи, че 10-годишният й син е в болница, защото паднал, докато карал велосипед. Това беше стрес за нея, но не чак толкова голям, защото предположи, че детето си е счупило крака. Даже реши, че тази случка ще е добър урок за него, защото е доста буен и непослушен. По-късно майката разбра, че състоянието му е по-тежко, отколкото е предполагала. Тя се притесни, тревогата беше огромна, чувстваше се в безизходица, преживя го тежко. Детето след време се оправи, но тя се разболя от рак на гърдата. Мозъкът й „реши”, че за да оцелее, ще предприеме нещо и порази гърдата й. Обяснението е, че мозъкът помни как в процеса на еволюция, когато детето е в опасност, най-доброто, което може да направи майка му, е да го притисне до гърдите си и да му даде да суче. Ето защо мозъкът поразява гърдите с карцином в този и други подобни случаи, свързани с най-близките хора. Всичко е специфично и за да се помогне на пациента, трябва да се разбере причината, провокирала болестта. Ето защо често се налага да работим с житейската история на пациентите, да разберем какво им се е случило, казва Мари Жинет Ро.
Как се изключва програмата на мозъка, която разболява?
Само осъзнаването на причината за дадено страдание може да помогне за разрешаване на здравословния проблем, но то не е достатъчно. Когато осъзнаем причината, конфликтът продължава да е активен. Налага се да се разреши, като простим нещо, трансформираме емоциите си или гледната си точка, подчертава Мари Жинет. Понякога причината е някъде в рода, но хората обвиняват и осъждат себе си. Психотерапевтът трябва да накара болния да разбере коя емоция или вярване в подсъзнанието му са го разболели. На специалистите вече е известно коя болест с какъв емоционален проблем е свързана. Тези връзки са научно доказани и са валидни за абсолютно всички хора, категорична е Мари Жинет. Често се оправдаваме с наследствено предаване на болести, но се оказва, че причините са съвсем други. Ако 90% от емоциите ни са положителни, няма да боледуваме и това е най-добрата превенция, обобщава Мари Жинет Ро.
Оригиналният текст е публикуван в сп. “9 месеца” 02/2016 г.
